На всичко сме виждали паметник, но на духа и земята Не,
защо ли? 
Дали съществуват въобще, не паметници а самите те ? 
Деня винаги е свободен да си тръгне и си тръгва , но не е свободен, той носи със себе си оковите на духа за своето УТРЕ
Ние хората сме днес тези, които оковават света в своето утре и за да пребъде волята на духа ни утре с пример-почит-постоянство трябва да съществува всяко днес. 
Пример за зреене;
Почит към почвата;
Постоянство към почитта и примера за хранене на утрешния ден. 
Икономическата единица днес копае повече от колкото й трябва за индустриалния дух, който движи утрешния ден. Икономическия индекс не определя само стандарта по възприятия, а и е норма за разболяването на духа, самото му съществуване заплашва постоянството за въздесъщото съществуване на утрешния ден. 
Съществованието, съществуването и възсъществуванието на духа са маломерни попринцип, но последното е опасно за просъществуването. И определенията на духа и за духа са обкова на утрешния ден.