Мистер Сенко е легендарен български илюзионист. Неговото истинско име е Евстати Христов Карайончев. Роден е на 12 февруари 1905 г. във Враца.
Евстати от малък остава сирак и е принуден да изкарва прехраната си. Продава ту кифли, ту лимонада, докато един ден се озовава в София, където узнава, че в цирка търсят метачи, и постъпва там на работа.
По онова време в столицата гастролира френски илюзионист, който се подвизава под псевдонима „Мистериозния турчин“. Когато асистентът му се разболява, той взема за свой помощник малкия Евстати, привлякъл вниманието му с любознателността си.
Така бъдещият майстор бива посветен в тайните на илюзията. Французинът си заминава и „завещава“ на Сенко една илюзия. С тази единствена илюзия самонадеяният млад артист тръгва на обиколка из страната. Дава представления в училища, плевни, та дори и в автобуси. Постепенно трупата около него нараства, към първата илюзия се прибавят още няколко, които Сенко сам измисля и изработва реквизита за тях.
Евстати, чийто прякор винаги е бил Сенко, започва по примера на своя пръв и единствен учител да се нарича Мистериозния Сенко. Веднъж при печатане на негов плакат печатарят съкращава думата Мистериозния и тя става Мистер. По-късно това става официалният му псевдоним.
Мистер Сенко създава постепенно цялостен спектакъл. Представя над двадесет илюзии и четиридесет фокуса. Трупата му достига десет души. Някои от най-известните му илюзии са „Електрическият стол“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“ и „Сваляне на главата“.
За последната илюзия той получава през 1961 в Индианаполис специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. По изрично настояване показва „Сваляне на главата“ и в Холивуд пред звездите на американското кино. Демонстрацията е заснета за кинохрониките, и така той става популярен.
Мистер Сенко е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Френското сдружение на илюзионистите му връчва най-високото отличие — ордена „Робер Худен“. Почетен гражданин е на Париж и София, а също така е почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му.
Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и е награден с ордените „Георги Димитров“, „Народна република България“ — първа степен, „Кирил и Методий“ — първа степен, и други отличия.
Мистер Сенко почива на 26 юли 1987 г. в София.
